Малко от това, което ме вълнува напоследък. Пиша за това което мисля, а последно време почти не мисля. Изпаднал съм в дупка и не знам къде се намирам. Тук е мястото да творя – текстова, лирика и други такива глупости. Също има и неща написани от мой приятели.
Ето и стихотворенията:
Във онзи много тъжен ден,
когато най-накрая заваля,
аз легнах в локвите студен
и се приготвих да умра.
Но ти дойде. Дойде с чадър.
Протегна ми ръка и каза,
че видиш ли животът бил добър.
Повярвах ти и вечно ще те мразя.
******
Моля те прости ми,
с теб не се държах добре.
Ако можеш позво ли ми,
да те прегърна с две ръце.
Искам всичко да ти кажа,
как без теб не мога аз,
как живота ми е празен,
как ми липсваш в този час.
Може накой да те срещне,
някъде в далечен град.
И пред тебе да проблесне,
че животът с мен е ад.
И за мен това ще бъде,
най-безмисленият ден.
И небето ще се стъмни,
защото ти не си до мен.
Блогът на Сико Петров 