Стачки за пачки

От известно време, чета и слушам за всенродните протести и стачки за „малко повече пачки“. Стоях и си слушах музика, небрежно, защото, честно да ви кажа отдавна не мога да се съсредоточа в мислите си и на последно място са ми обществените проблеми. Вчера обаче някакси ме хвана яд. Ядосах се, защото целият народ започна да стачкува. Протести, стачки, тропане с крак и викове. Обаче защо? Какво ще се промени и какво искат да се промени.
Отдавна съм забелязал, че манталитета ни е такъв, че да ламтим за повече пари.  Отначало като започнаха протестите всеки твърдеше, че искат не пари, а по-добри условия на труд. Сега се вижда, че на всеки му е през *** за условията на труд, стига да има кинти. И там е грешката на обществото ни.  Гледаме да оберем всичко за нас, а не ни дреме какво що се случи с децата ни, с роднините ни, с близките ни и с приятелите ни. Важното е аз да спа върху пари.
И ако уителите, научните работници, социалните работници, таксиметровите шофьори, шивачките и кой ли още не, стачкува и тропа с крак, като 12 годишно момиченце, на което са отказали близалка, то в държавата се чудят какво да правят.Аз лино съм върл противник на тези стачки, защото едва ли държавата може да си позволи да увеличи така драстично заплатите. Едва ли и има нужда да се увеличат така драстично заплатите. Едва ли тези заплати ще променят нещо в образованието. Едва ли това е начина. И ако днес си патят децата ни, то утре ще си патят приятели, роднини, близки. Не се изправяйте срещу хората до вас, защото за мен тази стачка би разделила семейства, братя, приятели. Просто ми изглежда тъпо, безсмислено и дребнаво. Да, държавата е виновна. Да, трябват 2000 лв заплата, за да се живее достойно. Но нали точно тези учители трябва да ни научат, че живеем не за ДжиЕсЕмите, дрехите и лъскавите коли, а по-скоро за нещо друго. За мен лично професията учител, отдавна е изгубила онзи магнетизъм и онази светлина, която е обуславяла пътят ни през веквете.