Ракия

Днес понеже се напих от сутринта, реших че това стихотворение е велико. Просто евала на Живко (и на майка му), че го е написал. Ще се напия много, но ето все пак и стихотворението: 

Понеже е тъмно и понеже вали
предлагам на чаша ракия
да седнеме двамата с тебе сами,
да ме изчакаш да пия,
да се отпусна с въздишка една
и както седим аз и ти,
да ти разкажа за свойта тъга.
Понеже е тъмно и понеже вали.