Урок за пешеходци

Днес имах среща и се наложи на прекарам 20тина минутки на кръстовището на улиците „Ген. Колев“ и „Братя Миладинови“. Улица „Ген. Колев“ е сранително натоварена, за разлика от другата. Въпреки това потока на коли е сравнително голям и пресичането изисква определено изчакване. Въпреки всичко е много добре регламентирано, посредством знаци, табели, пешеходни пътеки. Какво забелязах аз обаче? Колко хора значт как се пресича улица? Колко го спазват? Колко хора знаят какво може да им се случи?
Отоговорите на тези въпроси са: прекалено малко. А колите летят понякога с над 100 км/ч и ако н се опазиш сам никой не може да те спаси. А е толкова просто. Пешеходна пътека се пресича перрпендикулярно на пътя. И няма да имаш проблем. Перпендикулярно означава под прав ъгъл, за хората, които не знаят. Това се прави с цел да прекараш възможно най-малко време на пътното платно, което е опасно за теб. Не е сложно и хората, които са го измислили са имали впредвид това.
Днес от над 50 пешеходци за 20те минути, които прекарах на това кръстовище, забелязах не повече от 1-2ма човаке пресичащи правилно. И това е жалко. Какви ли не комбинации забелязах, като някои сечаха кръстовището по диагонал. Това е добре, защото днес ще минат. Дай боже и утре да минат. Но ако не успеят. Не малко хора са блъснати по улиците на България, за да се пропусне този факт. Така както сам се опазиш, никой не може да те опази. А правилата, колкото и глупави и смешни да изглеждат са за това за да се спазват.

Опорочиха ли „Не карай пил“?

Войната на пътя продължава с пълни темпове, през изминалите дни. Само вчера чух за 5 жертви от немърливостта и безрасъдието на някои хора. Не отдавна написах, че основни виновници са хората даващи право на управление на МПС толкова лесно и без особени изисквания. Тъжно е, че жертва на тези луди напревари по пътя, обикновено не са лудите глави, а някои си и други пътници. Тъжно е, че загиват и деца. Тъжно е всичко това.
А какво да кажем за новината от последното денонощие, за карлият пиян Максим Ставийски, който иначе е лице на кампанията „Не карай пил“. В интерес на истината аз лично не смятам, че това е новината от денонощието за „Войната на пътя“, но само по лични съображения. В България, все по-малък процент са нещастните случай предизвикани от пияните шофьори. Това не е обезпокояващо. Обезпокояващото е, че много рязко скача ръстът на произшествията от трезвени и неопитни шофьори. И ако все пак някои имат глави на рамената и като не могат да карат, не се юркат, други не осъзнават колко са опасни. И кой ще отговаря за последствията? Май отново няма кой. И отново вината ще бъде на държавата, президента, кмета, общинският съвет, актьорите от народният театър, но не и на истински отговорните за това.

Как тариката става глупак.

Понеже в тази категория, аз доста бурно критикувам пешеходците, поради немърливостта на повечето от тях и неспазването на елементарните правила за движение и пресичане. На ден се сблъсквам с десетки случай на опасно движение на блуждаещи хора по улиците. Това е тъжният факт, а статистиката расте ли расте.
Проблемът е, че не всичко е по вина на пешеходците. Какво да кажем на шофьорите? Те не са безгрешни. Снощи (по-скоро тази сутрин) на пътя край Сливен е загинал 57 годишен мъж. Другите участници в инцидента са ранени. Причината си остава несъобразената скорост, която в много случай просто граничи с налудничева.
Не обвинявам шофьорите. Имаше една приказка – „Не стреляйте по пианиста, той толкова може“. Обвинявам хората, които създадоха тези убийци на пътя. Много жалко, че тези хора не се съдят и осъждат. Обвинявам тези, които дават книжките, тези които са решили, че с 20 часа каране на един учебен автомобил можеш да станеш шофьор. Обвинявам мисленето на младите, които си купуват книжки, неосъзнавайки, че стават убийци. Много животи са се погубили, от избиване на комплекси по пътя. Много хора са останали инвалиди завинаги.
„Пръкнаха се едни изроди… Първо кола си купят, после си купят книжка, а че трябва да могат да карат… Откъде намират толкова пари? И тях си ги купуват сигурно.“ , както се водеше монологът на един обикновен таксиджия в изсвестният руски филм „Брат“. Истина, може би и парите си ги купуват вече.
Но тариката става глупак, когато някой ден седне в инвалидна количка…

Червено – спри, зелено – премини

При второто ми излизане, направих второ попадение за пресичане. Този път бече на 50-тина метра от предното произшествие. Млада жена тръгна да пресича на червено пред тръгващите коли за ляв завой.
Нарушението макар и доста минимално си го има. Не е много трудно да разпознаеш светофара – червено спри, зелено тръгни. Точа го чух от един филм, но мисля, че е доста сполучливо в случая.
Ами успех на шофьорите, които все пак ще трябва да заобикалят такива блуждаещи хора по улиците. Но дано няма инциденти, защото черната статистика не е  полза на никого. Кога ли ще го проумеем. Правилата трябва да се спазват, защото само те могат да ни запазят живи в тази борба на живот и смърт.

На кого са му нужни подлезите?

Това е центърът на Варна, по-популярен като пиацата за такситата зад катедралата. Днес докато си вървях видях как една баба идвайки незнайно откъде, се беше засилила и да пресича. Имах късмет, че докато си извадя телефона не беше все още пресякла. И успях да документирам този акт.
За сведение, това е четири лентов път, движението е страшно натоварено и забележете на 10 местра от двете страни на местоположението на бабата има 2 хубачи, чисти иосветени (не знам дали има значение, понеже е ден) подлеза. Правилното пресичане в този участък поне по мое мнение е през полеза, но май тази жена не мисли така. Много пъти съм ставал свидетел на хора блъснати в този участък. И пресметнете сами, кой е виновен ако стане инцидент? Шофьорът или пешеходецът?
Интересното е, че споден българският закон, вина за всяко ПТП с участието на пешеходец, се поема от водача на МПС-то. Глоби се налагат ицяло и само на водачите на МПС-та, но не и на пешеходците, които понякога просто предразполагат към нарушаване на правилата за движение по пътищата. Глоби на пешеходци почти не се дават. А от днешният ден забелязах поне 10-тина пешеходеца, нарушаващи групо правилата за движение по пътищата, нарушаващи закона и рискуващи своят живот и живота на водачите на ППС.
На снимките се виждат двама пешеходци. В бързината да снимам как жената се опитва да пресече неправилно, към нея се е присъединил и мъж, който прави същото. Коментарът остава за вас.

Битка след битка и без победител

За последните 24 часа има 1 жертва и 20 ранени в битката между шофьори, пешеходци и дъвета. За щетите, за просто огънаите ламарини, за просто смачканите стопове дори не говорим. Това е малката част от проблема. Но битката е част от живота ни. Част е от това, което ни съпутства ден след ден. В основна част вина имат водачите на ППС, но огромен проблем са и безразборно пресичащите пешеходци. Проблем са и дупките на пътя, както и липста или лошото разположение на знаците. Всичко това отнема по някой живот всеки ден.
„И те умираха, ден след ден, след ден…“
Това, което искам да направя е д покажа и да продължа кампанията за малко съобразяване на пътя. В тази рубрика бих желал да приложа снимки, коментари и събития, на които съм станал очевидец. Не всичко е в шофьорите.