СБОГОМ

Последните дни нямам изобщо никакво желание да работя. Не знам защо и от какво е тази депресия, умора и нервност. Днес не си сдържах нервите когато един човек ме пререди в банката, когато друг стоеше на вратата и не можех да мина и когато някакви деца ми се мотаеха из краката в магазина. Найстина не знам защо но едва търпя всичко и всички край мен. Имайки предвид, че заминавам след около 1 седмица на рейс може и това да е оправдано. Лично аз с това си оплакване намерих най-лесният начин да кажа на всички – СБОГОМ.

Едва ли ще пиша в този блог и едва ли на някой му пука, защото, честно идея си нямам дали някой го чете, но на мен ми е яко да пиша. Просто ми е приятно, затова искам да кажа на всики сбогом и успехи.

Rukuju se Rukuju

И днес нямам време да обнивя блогът си, поради многото работа която ме е налегнала последно време.  И по две причини реших да публикувам този текст на една много нежна и много тъжна песен. Двете причини са: 1. Нямам време да пиша много, 2. цял ден я слушам. До скоро не се бях заслушвал в текста на песента, но днес случайно и това се случи. Много ми хареса и това е основната причина да го напиша тук. След всяко хубаво събитие и след всяка веселба идва тъга и самота…

 Otisli su drugovi, najeli se, napili
Casa prepun sto, ne zme znati to
Koliko smo se voleli

Otisli su drugovi, sve sa sobom odneli
Casa prepun sto, nije kriv za to
Sto smo se mi rastali

Rukuju se rukuju oni koji putuju
Kad se dvoje rastaju
Oni zorom druguju

Снимки то Своге и Искърското Дефиле

Вчера се завърнах от един град, който до толкова е оставил чертичка в сърцето ми, че винаги съм малко тъжен когато си тръгвам от там. Не знам защо и как, но когато стъпих там сякаш съм бил част от този град винаги. Все едно някога съм живял там, а всъщност стъпвам там за първи път. Преди година, когато за пръв път тръгнах за там си спомням, че на гарата ме заговори една стара жена и като и казах, че пътувам за Своге откликна „А, белите скали. Много красив град“. Истина е.
Белите скали, Искарското дефиле, града, планината, боровата гора, хората… Всичко това е Своге. И преди години когато стъпих там за първи път се почувствах като у дома си. Целият живот е различен. Хората са различни. Моето сърце по няколко причини ще остане там, па макар да съм обиколил и целият свят. И винаги ще се връщам там, макар и за ден. Не знам защо и как, но много ми повлия този град и тези хора.
Вчера ходих за пореден път и желая да ви покажа някои от снимките, които направих.

             

Колко красиво, колко обикновено и колко ценно е всичко това. Аз лично съм влюбен в това място и бих пожелал на всеки поне за миг да изпита това чувство…

Купон до дупка

Последните дни все едно съм изпаднал в някаква дупка. Не ми харесва, това което правя и това което пиша. Все едно нищо няма значение за мен и в главата ми бушуват хиляди мисли, чувства и интересно разсъждения.
Помислих се за голям журналист и започнах да критикувам всичко и всички. Не желая да критикувам и се надявам да няма хора, засегнати от тази моя черта. Просто искам да си живея живота и децата ми да живеят своя малко по-добре от сега. Надявам се да се е получило нещо.
Днес обаче съм в друго настроние. Настроние на мъка, преплетена с чувство на непокизъм. Тази вечер ще отида и ще забравя за всичко, ще се напия и ще обиколя всичките дискотеки. Дано да успея.
Благодаря за вниманието

Българиският Бизнес

Тъй като съм млад инженер по корабоводене, днес реших да си потърся работа по корабите, като всеки млад специалист. Бях получил доста добри мнения и съвети да се обърна към една фирма, специализирала се в превоза на коли „СТАМКО“. Супер, мега известна фирма в гр. Варна. След 5 минутно чудене къде е аджеба офиса на фирмата на този адрес който беше посочен, се справих с тежката задача.
Влизам и пред мен усмихнато момиче, ме пита за какво съм дошъл и си водим най-обикновен разговор за работата, за условията, за това как да кандидатствам. Аз по принцип се старая да се държа изключително добре, за да все пак си осигуря шанс да ме вземат на работа. И обсъдихме всичко при което си получих формуляра за работа и се приготвих да си ходя. При всичко това, момичето ми каза „Ами за формуляра ми дължиш 2 лв“.
Аз останах потресен. Как може формуляр за работа да струва пари? Как да повярвам на подобна фирма и как да отида да работя там. По принцип 2лв, са нищо но за мен това си беше обида. Почувствах се тъпо и хвърлих 2 лв, като и казах, че определено фирма от такъв ранк не може да издребнява до такава степен и, че едва ли ще дойда да си оставя молбата попълнена вдругиден.
Аз не съм магистъп по бизнес право и бизнес отношения, но личното ми мнение е, че подобно отношение в бизнес средите е недопустимо. Недопустимо и показва дребнавост, на базата на която аз съм уплашен, объркан и обиден.  Приемам го за нормално…

Chernomoretz Nights

Тази вечер купонът е на хижа Черноморец. Отивам за 1-2 дена да си почина и да се разбия от пиене и плажове. Просто ще имам доста теми за коментари през следващата седмица, основно касаещи смисълът на живота и пиянството и махмурлука.
Наздравееееееееееееееееее!

И бедни и богати

Всички сме хора на този свят и носим чувства святи
и всички имаме сърца и бедни и богати….

От дни слушам само тази стара българска чалгия и си мисля за много неща. Колко е малка границата между бедност и богатство. Колко малко значат банкнотите и цифрите в банковите сметки. Колко малко. Днес бе поредният пропилян ден в казиното, поредните загубени огромни суми… а едно време ми вървеше.
На всеки се случва понякога да изпадне в пълна дупка и да не може да излезе дълго време. Е днес осъзнах, че съм в тази дупка. Сякаш всичко се повтаря – хазарт, фалит, пропилени нощи и дни, пиянски истории и какво ли още не. Една пълна деградация. Но след пълната дупка идва ново и ново предизвикателство и нови успехи…

Нещо и за мен

Искам да ви приветствам в този светъл ден и в този красив и горещ летен ден. Днес дадох началото на моят личен блог. Видях, че е станало доста популярно да публикуваш мислите си в един тип личен дневник и аз да не остан назад създадох нещо подобно. Надявам се, някой (дори поне 1 човек) да намери нещо интересно тук. Защото, това си е моят блог.
Аз се казвам Свилен Петров, на 23 години съм. Роден съм под зодиакалният знак на зодия стрелец. Преди време един приятел ми беше казал, че зодиите, както и съзвздията се изменят, но ми се стори доста сложно и пренебрегнах информацията. По професия съм корабоводител, тъй като завърших висшето си образование във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.  Занимавам се с интернет реклама, маркетинг и журналистика. Повечето ми приятели ме наричат Сико (Sico) , което си е един вид прякорът ми.