Как се печелят избори в България

В нашата малка страна последните години се показа наглед как се печелят избори. Аз ще се опитам да покажа хронологично как това стана и основните приоми на кандидатите.

Ето и новите партии и теният стил:
НДСВ: Дойде царят. Всички му се кланяха, а той промълвяваще „Ще се оправим“. Събра интелектуален отбор, повечето от които не стана ясно какво правят в България. Спечели изборите, започна да се държи нагло и загуби.
ГЕРБ: Дойде Бойко Де Ниро. Оглави партия. Повече лае отколкото хапе. Казва, че нарежда всичко в партията. Събира от кол и въже разни хора и започна да ги бута по властта.
Атака: Волен Сидеров се разгорещи от предаването си, помисли се за Хитлер и поведе националистически отбор. Не знам защо ми е толкова противен този човек. Лае лае, мъчи се да хапе, ама там където е най-лесно и няма опасност.

А как се печелят избори? Някои от тези партии знаят, други не. Но избори се печелят с обещания и известна личност на плакатите. Повечето се насочват към определена социална група. Други към определен проблем. Насочват се към него и го ползват в предизборната си кампания. Трети се насочват към компромати, което обикновено е губене на време, а в някои случаи разстроива опонента им.
Но избори в България не се печелят с точна програма. Имам чувството, че тези избори а една абсолютна пародия. То и народа си е виновен, че не се интересува от програмата, а от разните апели и призиви („Турците Вън“, „България на 3 морета“ и тн). Мисля, че тук е проблем на нацията ни, че толкова много млади хора мислейки се за родолюбци, гласуват за хора без явна представа за политика, за хора без идея за управление и за хора искащи власт на всяка цена. Не знам заслушвали ли сте се с предизборните програми на партиите. Някои са скучни, други са абсурдни, а трети липсват.
А колко по-лесно е простo да си честен. Да обещаеш на хората да бъдеш честен и почтен при управлението си. Да предложиш програма, реална и да работиш с открити карти. Така има и шанс да имаш втори мандат. Не знам някой би ли приложил думите ми, но определено ще спечели много.

Турците да избират кметове

Ами много тъпо, ми прозвуча решението на парламента през изминалият ден, а именно да се премахне решението за уседналост. Така излиза, че човек не живеещ на територията на една община ще решава животът на хората живеещи там.
И ако все пак гласуването на емигранти за депутати, бих го приел (все пак има и външна политика), то за местното управление, това е възможно най-тъпото решение. Може би от всички избори, само този пряко касае хората. Чрез този избор хората могат напълно обективно да си изберат кмет и общински съветник и от изборът им съвсем сериозно ще зависи животът им през следващите години. Но уви, нашите управляващи, явно в опита си да угодят на всичко, не мислят трезво. Нещо, което си е голям проблем.
Вратични по законите вингаи ще има. И начин да заобикалянето винаги ще има. Мисля (поне според мен), че не винаги трябва да се спазва закона, а понякога просто да се осъждат подобни действия, били те и законни. Законът си е относителна работа. Създаден да се спазва, а не да се заобикаля. Но май, такъв ще бъде животът ни…

Какво ме дразни в Атака

Дразни ме наглостта
Дразни ме агресията
Дразни ме надменността
Дразни ме прекомерното самочувствие
Дразни ме повтарянето на до болка известни неща
Дразни ме мисълта им за безнаказаност
Дразни ме терора над граждани и институции
Дразни ме Волен Сидеров, Павел Чернве и онова пишлеме дето го правиха в европарламента по шуробаджанашка линия.

Но аз само изброих какво ме дразни.
Мисля, че много от тези неща дразнят не само мен, но и целият български народ. Една шепа хора, изживяващи се като нацисти, се мислят за безнаказани. Напълно подкрепям това, което скандираха бакшишите на митинга си преди няколко месеца в София. Волен Сидеров е мишок. Мишок, който се мисли за нещо повече от всички останали. Мишок, който се изживява като Хитлер на новото време. Това е човек, на който се вярва без да е направил нещо особено, без да има конкретна програма за управлението на България. Волен Сидеров и компания, единствено знаят да плюят и говорят до болка познати неща. Нямат ясна представа за това, което искат да постигнат, но лаят. Събират една група родолюбци, които за момента им вярват, защото някой им е казал точно това, което искат да чуят.
Интересното е, че формата на партия „Атака“ е същата като формата на ДПС. И мога да поясня с какво си приличат. За ДПС гласуват етнически турци и хора, които се приобщават към тях. За тях се гласува не за политическото им убеждение, ами за това, че са турска партия. За Атака гласуват етнически родолюбци, които не се интересуват от програмата на партия Атака, защото дефакто такава няма или и да има е популативно конструирана, без грам възможност за изпълнение. Гласуват, защото не обичат турците, защото са чели история и се интересуват от това. Гласуват за „Атака“, защото виждат в нея един вид решение на проблемите на България.
Тъпо е, че българският народ не гласува. Така позволява на явни етнически и националистически партии да вземат голям процент от депутатските места в парламента, където да вкарат свои протежета. Но явно това е решението на масата българи в момента.

10 месеца уседналост

За местният вот, които ни очаква, бяха приети 10 месеца уседналост. Парламентът е прием това решение днес и по този начин се очаква да се ограници, политическият туризъм.
Всичко за пореден път остава в ръцете и в главата на гражданите, които все пак трябва да отидат да пуснат гласа си. Опитите в последните години на правителството да ограници влиянието на „чисто етнически турската“ партия ДПС са до голяма степен в защитаване на националните интереси. Факт е обаче, че турците гласуват за тази партия, в толкова голям процент, колкото българите не сме гласували никога. Факт е, че по някакъв начин Ахмет Доган кара тези хора да гласуват и видно е, че прави нещо за тях. Може би там се крие ключа от палатката за една успешна политика. Може би просто нашите политици трябва да започнат да правят нещо за българите. Лошото е, че всеки има различни желания и очаквания. Видно е, че нищо не става с вълшебна причица, но става с много работа и търпение.
Но се отплеснах от тази моя мисъл за етническият вот, за уседналостта и други подобни неща, които днес се приеха от парламента. Исках просто да споделя, че със стоенето в къщи пред телевизора, етническит вот приема все по-големи стойности. По време на избори народът трябва да се мобилизира и а гласува по съвест, по мисъл и по интуиция. Защото иначе, само ще псуваме турците как гласуват и как са взели 30-40% от гласовете ни. А този момент няма да е далеч. А толкова бързо всичко може да се промени. Стига просто хората да разберат, че сами решаат, кой да се показва на петъчния парламентарен контрол.

ГЛАСУВАЙТЕ!