Малко лирика

Днес не съм в настроение да коментирам някакви сериозни теми. Понякога на човек не му е до нищо. Затова реших да публикувам някой стихове написани от мой приятели и от мен. Просто ей така. Защото отдавна искам да ги кажа, а няма на кой. Дори и да има на кой, няма смисъл.

А тя заспа и сгуши се до мен
и аз я гледах в тъмнината.
Нощта превърна се в най-светъл ден
и аз забравих за съдбата.

Но мина време нещо ме смути.
От теб заминах аз безследно
Уплаших се, че ще си тръгнеш ти,
затъй изчезнах аз далеко.

*********

Тъмно е и сякаш изход няма,
а обещаваха „Ще бъде светлина“.
Но тъмно е, не сме със тебе двама.
Сред черни облаци застига ме смъртта.

******

Някой скочи, после падна
да се хване не успя.
Сложиха го в дупка хладна
и му носиха цветя.
После спряха да ги новят.
Той отдолу се засмя –
знаеше, че прошка просят,
не от него – от смъртта.

******

Чаша водка
бегъл спомен
за безпомощност и гняв.
Бледи пръсти,
сивкав послед,
пак, за кой ли път съм прав …

Не говорим,
няма смисъл.
Истината само ще боли.
Чаша водка,
стон отронен,
как да се погледна отстрани.

Леко ставам.
„Остани си,
имаш водка да допиваш… май
Аз ще тръгвам
позвъни ми“
Вратата, улицата… край