За възпитанието, чистотата и природата

Както бях написал по рано в разделът ми лична информация, преди няколко седмици, бях на почивка на Черноморец, местност във Варненският регион. Една страхотно място, както каза хижарят – „на края на света“. Там прекрасно се съчетават близостта до града, гората и морето. Нещо което все по рядко се среща. Прекалено малко хора има по плажовете поради лошият транспорт, което в крайна сметка бе и целта на почивката ми.
Учудването ми бе от адската мърсотия по пътеките в гората, по плажа, по паркинга и по улиците. Тъй като там няма чистачки от ромски произход и боклуците си седят. И боклуците си бяха много. Останах отчаян от мръсотията, защото тя бе плод на почивката на хората. Не знам защо. Аз лично се чувствам ужасно ако си хвърля боклука на поляната където е чисто и красиво. Чувствам се тъпо и да вървя сред бунище, сформирано случайно на едно красиво място. Но едва ли имам какво да направя за момента. Всичко си е плод на възпитание, на усещане и на телрантност. Ако си прибереш боклука след пикника, който е бил едно приятно изживяване за теб, ще позволиш и на други хора да изпитат това удоволствие. Ако щеш след 1 месец ще се върнеш и ти и отново ще ти е толкова приятно. Но защо ли много хора не го разбират?