Българиският Бизнес

Тъй като съм млад инженер по корабоводене, днес реших да си потърся работа по корабите, като всеки млад специалист. Бях получил доста добри мнения и съвети да се обърна към една фирма, специализирала се в превоза на коли „СТАМКО“. Супер, мега известна фирма в гр. Варна. След 5 минутно чудене къде е аджеба офиса на фирмата на този адрес който беше посочен, се справих с тежката задача.
Влизам и пред мен усмихнато момиче, ме пита за какво съм дошъл и си водим най-обикновен разговор за работата, за условията, за това как да кандидатствам. Аз по принцип се старая да се държа изключително добре, за да все пак си осигуря шанс да ме вземат на работа. И обсъдихме всичко при което си получих формуляра за работа и се приготвих да си ходя. При всичко това, момичето ми каза „Ами за формуляра ми дължиш 2 лв“.
Аз останах потресен. Как може формуляр за работа да струва пари? Как да повярвам на подобна фирма и как да отида да работя там. По принцип 2лв, са нищо но за мен това си беше обида. Почувствах се тъпо и хвърлих 2 лв, като и казах, че определено фирма от такъв ранк не може да издребнява до такава степен и, че едва ли ще дойда да си оставя молбата попълнена вдругиден.
Аз не съм магистъп по бизнес право и бизнес отношения, но личното ми мнение е, че подобно отношение в бизнес средите е недопустимо. Недопустимо и показва дребнавост, на базата на която аз съм уплашен, объркан и обиден.  Приемам го за нормално…

Измислен ли е трафикът на деца

Днес докато четях новините в две от водещите български интернет новинарски агенции – Дарик Нюз  и  Днес + се натъкнах на една поне по мое мнение журналистическа идиотщина. И не се извинявам за думите си. Прочетох следното заглавие „UK престъпници измислили трафика на деца във Варна“. Останах изключително потресен от прочетеното заглавие и загубих интерес към статията, признавам си. Но да се напише подобно заглавия, следва да се предполага, че надолу в статията, ще пише как във Варна няма трафик на деца и как някакви престъпници са скалъпили един монтиран филм. Обществена тайна е, че подобни неща съществуват. Обществена тайна е, че това е бизнесът на много ромски семейства и фамилии. Обществена тайна е, че журналистите от БиБиСи, са направили един съвсем коректен и съвсем незаконен репортаж. Не е тайна обаче, че подобни репортажи вършат работата на полицията. Не е тайна обаче, че всички тези неща се знаят.
Не разбирам как може да сме толкова безочливи и да продължаваме да опорстваме, че тук в България всичко е чисто. А все едно не си знаем кирливите ризи. Казваме си, как всичко е мирно и спокойно, а всъщност стискаме палци, нещо лошо да не се случи на нас или децата ни да не попаднат в трафик. Е нека е измислица трафикът. Нека журналистите са престъпници. Нека полицията не си върши работата и нека живеем „спокойно“…

Самолет се разби в Южна Русия

 Самолет L-39 се разби по време на тренировъчен полет в районът на Краснодар в южна Русия, съобщиха руските медии.
„Днес в 9:15 местно време тренировъчен самолет L-39  от Академията на Краснодаските Въздушни Сили, се разби близо до Майкор. Пилотите успешно са катапултирали от самолета и няма жертви“, предаде Ген-Лейтенант Игор Кворов.
Говорителят на Академията Александър Дробишевски, допълни, че двигателят на самолетът се е повредил по време на приземяване на височина 600 метра. Продължава разследване по случаят.

Павароти в болница

Италианският тенор Личано Павароти бе хоспитализиран в своят роден град Модена, северна Италия, съобщиха Италиански медии.
Според италианският вестник „Il Resto del Carlino“, Лучано Павароти е бил приет в болница заради пневмония, хваната по време на семейната ваканция на тенорът във вилата му в Песаро, курорт на Адриатическото крайбрежие. Там Павароти е бил на почивка със съпругата и дъщеря си.

За спекулативното вдигане на цените, сушата и обезщетенията

Аз като всеки един гражданин на тази малка страна, останах много учуден от внезапният скок на цените на всички хранителни продукти в последните месеци, дори седмици и дни. Веднага всички медии гръмнаха, че има спекулация със цените, нещо което фактически не може да се контролира от правителството. В крайна сметка какво ли контролира това правителство, като не може да контролира цените и заплатите. А хората, кучета ги яли.
И понеже съм голям филотоф (направо дървен философ), реших да спомена мнението ми за сушата, спекулацията, високите цени и съответно обезщетенията. По мое мнение една голяма заблуда бушува в повечето хора, че сушата е виновна за всичко. Сушата е виновна за високите цени на зеленчуците. Сушата е виновна за високите цени на хляба. Сушата е виновна за високите цени на млечните продукти. Абе сушата ни е проблема.
Обаче като начинаещ агроном и финансит и какво ли още не, защото в тези области съм си аматьор, аз лично мисля че зеленчуците от рода на краставици и домати, така или иначе се поливат всяка година. Мисля, че едва ли някой земеделец разчита на природата за да изкара добра реколта. Личното ми мнение е, че така или иначе повечето оранжериини зеленчуци, които се продават на пазара, винаги се поливат и сушата едва ли влияе, толкова на тези продукти. Обаче, родните търговци видели пролука и благодарение на единство, продават зеленчуците на безобразни цени. Накрая излиза, че просто те си пълнят джобовете, за сметка на потребителите.
Освен реколтата от зеленчуци ужасно е и положението с житните култури и царевицата. Там поради сушата направо се прецака реколтата. Е случва се и това. Затова има държава да обезщети хората. И те си получават обезщетенията и на практика не реализират загуби. Защо тогава се вдига хляда? Май излиза, че кирията е двойна. Веднъж от държавата, веднъж от повишаване на цените. И това ако не е спекула. На практика и тези хора ни ограбват.
Най-абсурдно ми се стори обаче, спекулативното поскъпване на млечните продукти. Там пък каква ли е причината? Не вярвам да е сушата, макар, че официално това бе причината. Да не би, животните да пият вода от дъжда? Или просто се чудим как да вдигнем цените и да изкараме повече пари.
Спекулация няма, има желание за по-голяма печалба. Е това си ни е в кръвта. Това ни е и проблема. И май, този проблем няма да се реши никога. Може би не никога, но във всички случаи не и скоро. Само, че крадем дин от друг и няма как да го разберем…

Урок за пешеходци

Днес имах среща и се наложи на прекарам 20тина минутки на кръстовището на улиците „Ген. Колев“ и „Братя Миладинови“. Улица „Ген. Колев“ е сранително натоварена, за разлика от другата. Въпреки това потока на коли е сравнително голям и пресичането изисква определено изчакване. Въпреки всичко е много добре регламентирано, посредством знаци, табели, пешеходни пътеки. Какво забелязах аз обаче? Колко хора значт как се пресича улица? Колко го спазват? Колко хора знаят какво може да им се случи?
Отоговорите на тези въпроси са: прекалено малко. А колите летят понякога с над 100 км/ч и ако н се опазиш сам никой не може да те спаси. А е толкова просто. Пешеходна пътека се пресича перрпендикулярно на пътя. И няма да имаш проблем. Перпендикулярно означава под прав ъгъл, за хората, които не знаят. Това се прави с цел да прекараш възможно най-малко време на пътното платно, което е опасно за теб. Не е сложно и хората, които са го измислили са имали впредвид това.
Днес от над 50 пешеходци за 20те минути, които прекарах на това кръстовище, забелязах не повече от 1-2ма човаке пресичащи правилно. И това е жалко. Какви ли не комбинации забелязах, като някои сечаха кръстовището по диагонал. Това е добре, защото днес ще минат. Дай боже и утре да минат. Но ако не успеят. Не малко хора са блъснати по улиците на България, за да се пропусне този факт. Така както сам се опазиш, никой не може да те опази. А правилата, колкото и глупави и смешни да изглеждат са за това за да се спазват.

Опорочиха ли „Не карай пил“?

Войната на пътя продължава с пълни темпове, през изминалите дни. Само вчера чух за 5 жертви от немърливостта и безрасъдието на някои хора. Не отдавна написах, че основни виновници са хората даващи право на управление на МПС толкова лесно и без особени изисквания. Тъжно е, че жертва на тези луди напревари по пътя, обикновено не са лудите глави, а някои си и други пътници. Тъжно е, че загиват и деца. Тъжно е всичко това.
А какво да кажем за новината от последното денонощие, за карлият пиян Максим Ставийски, който иначе е лице на кампанията „Не карай пил“. В интерес на истината аз лично не смятам, че това е новината от денонощието за „Войната на пътя“, но само по лични съображения. В България, все по-малък процент са нещастните случай предизвикани от пияните шофьори. Това не е обезпокояващо. Обезпокояващото е, че много рязко скача ръстът на произшествията от трезвени и неопитни шофьори. И ако все пак някои имат глави на рамената и като не могат да карат, не се юркат, други не осъзнават колко са опасни. И кой ще отговаря за последствията? Май отново няма кой. И отново вината ще бъде на държавата, президента, кмета, общинският съвет, актьорите от народният театър, но не и на истински отговорните за това.

Chernomoretz Nights

Тази вечер купонът е на хижа Черноморец. Отивам за 1-2 дена да си почина и да се разбия от пиене и плажове. Просто ще имам доста теми за коментари през следващата седмица, основно касаещи смисълът на живота и пиянството и махмурлука.
Наздравееееееееееееееееее!

И бедни и богати

Всички сме хора на този свят и носим чувства святи
и всички имаме сърца и бедни и богати….

От дни слушам само тази стара българска чалгия и си мисля за много неща. Колко е малка границата между бедност и богатство. Колко малко значат банкнотите и цифрите в банковите сметки. Колко малко. Днес бе поредният пропилян ден в казиното, поредните загубени огромни суми… а едно време ми вървеше.
На всеки се случва понякога да изпадне в пълна дупка и да не може да излезе дълго време. Е днес осъзнах, че съм в тази дупка. Сякаш всичко се повтаря – хазарт, фалит, пропилени нощи и дни, пиянски истории и какво ли още не. Една пълна деградация. Но след пълната дупка идва ново и ново предизвикателство и нови успехи…

Как тариката става глупак.

Понеже в тази категория, аз доста бурно критикувам пешеходците, поради немърливостта на повечето от тях и неспазването на елементарните правила за движение и пресичане. На ден се сблъсквам с десетки случай на опасно движение на блуждаещи хора по улиците. Това е тъжният факт, а статистиката расте ли расте.
Проблемът е, че не всичко е по вина на пешеходците. Какво да кажем на шофьорите? Те не са безгрешни. Снощи (по-скоро тази сутрин) на пътя край Сливен е загинал 57 годишен мъж. Другите участници в инцидента са ранени. Причината си остава несъобразената скорост, която в много случай просто граничи с налудничева.
Не обвинявам шофьорите. Имаше една приказка – „Не стреляйте по пианиста, той толкова може“. Обвинявам хората, които създадоха тези убийци на пътя. Много жалко, че тези хора не се съдят и осъждат. Обвинявам тези, които дават книжките, тези които са решили, че с 20 часа каране на един учебен автомобил можеш да станеш шофьор. Обвинявам мисленето на младите, които си купуват книжки, неосъзнавайки, че стават убийци. Много животи са се погубили, от избиване на комплекси по пътя. Много хора са останали инвалиди завинаги.
„Пръкнаха се едни изроди… Първо кола си купят, после си купят книжка, а че трябва да могат да карат… Откъде намират толкова пари? И тях си ги купуват сигурно.“ , както се водеше монологът на един обикновен таксиджия в изсвестният руски филм „Брат“. Истина, може би и парите си ги купуват вече.
Но тариката става глупак, когато някой ден седне в инвалидна количка…